Как преминах през тях и как се справих?

Здравейте приятели,избрах първата тема на моя блог да бъде точно тази.Паническите атаки!Защо ли?Защото това е нещо преживяно от мен самата.Част от моя живот.Хората,които знаеха за този мой проблем са най-близките.Реших да разкажа за това,защото мога да помогна на някой в моето положение.
Много хора ще се припознаят в моята история, други няма да знаят какво точно е това да си жертва на панични трусове.

Какво е паник атаката всъщност?Болест ли е? Дали пък не е някаква форма на лудост? Не!Нито едното, нито другото. Паник атаката е състояние на силна паника и тревожност.Те са една от най-тежките форми на безпокойство.Имаш чувството,че умираш и искаш незабавно да избягаш.
Губиш контрол над себе си.Това е най -големият проблем, когато паник атаката те контролира теб самия, не ти нея.Силната емоция блокира разума и лишава съзнанието от механизъм за справяне с конкретния момент.

Аз имах много силни паник атаки, които бяха всекидневни.Беше ме страх от това как ще изляза на улицата сама.Как ще се справя сама, като майка.Куп въпроси ме измъчваха.Бях изгубила надежда,не виждах светлина в тунела.Бях готова на абсолютно всичко, за да се отърва от това нещо.

Симптомите,които изпитвах бяха силно сърцебиене, задушаване, подкосяваха ми се краката, виеше ми се свят.Стигало се е до там, да искам да кажа нещо, но неможех да говоря.Произнасянето на думите беше непосилно за мен.Доктори идваха вкъщи всеки път,искали са да ме оставят в болница под лекарско наблюдение.Ходех на какви ли не изследвания -физически бях добре, но пристъпите на паническите атаки не спираха.

Задавах си въпроса защо точно на мен се случва?Яд ме беше,че атаките ме контролираха,не аз тях. Неможех да се справя с тях. Не излизах сама,защото се страхувах,че ако падна по време на паничен пристъп, няма кой да ми помогне.В дамската си чанта носех само капки от глог, някакви ментови бонбони и валериан.

След дълго лутане се свързах с една терапевтка. Експерт в областта на паник атаките.Тя работеше с нов метод, който беше на принципа на акупунктура, без игли.Определени точки от тялото се натискат и така се намалява стреса.
Лекарствата не са добър вариант,те само временно затихват проблема. Въпросната терапевтка прилагаше и техниката,”пътуване във времето”.

Върна ме назад в годините,когато бях малка.Видях се отстрани, бях на 5-6години. Тогава си спомних как се бях загубила на един площад в огромна тълпа с хора.Виках “мамо,мамоо”…
Този страх е останал в мен,затова получавах силни паник атаки, когато съм сред много хора.Или когато се намирах в огромно пространство.

Така постепенно с времето прилагах техниките, прибавих и малко инат.Не го обичам инатът,но в някои случаи помага да ви кажа.Казах си”Аз трябва да се справя!”
Реших да действам на принципа “клин-клин избива”.
Започнах да правя неща,от които винаги съм се страхувала.Борех се с фобиите си. Работех изцяло върху себе си. Бях самонадеяна и дръзка. Да ви призная честно незнам откъде взимах сили да се боря,но успявах все повече.
Нещата започнаха да се получават!

Знаете ли, че нагласата на човек е много важна.Когато си кажеш, че не те е страх от нищо, нещата се случват.При мен работеше тази формула с пълни сили.И така с последни сили от дъното буквално се изправи и продължих. Преборих паник атаките.Сега живея нормален живот излизам си,летя си със самолет,живота е хубав.
Е,понякога да ви кажа честно ми липсва високия адреналин, който минава през тялото и изпълва мозъка по време на паник атаките, но предпочитам да си го спестя.